Собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които според Конституцията са изключителна държавна собственост, т.е. могат да бъдат притежавани единствено от държавата, или са публична държавна или общинска собственост.  Със закон може да бъде забранено и притежаването от физически и юридически лица на имоти и вещи, свързани с дейности, за които е установен държавен монопол.

Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица, като частите на съсобствениците се считат равни, ако няма доказателства за противното.

Законът урежда правото на строеж, според което собственикът на земя може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.  Възможно е също така собственикът на земята да прехвърли собствеността върху вече съществуваща постройка, отделно от земята. Като при това положение собственикът на постройката може да ползва земята само доколкото това е необходимо за ползването на постройката.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез различни способи – чрез правна сделка, по давност, по наследство и т.н.  Давностният срок за придобиване на недвижим имот според закона е 10 години.  Законът съдържа и специални изисквания за сделките, с които се придобива право на собственост върху недвижим имот – те трябва да се сключват писмено, в нотариална форма.

Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.

Чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя, освен при наследяване по закон.  В такъв случай обаче те трябва да прехвърлят собствеността си в тригодишен срок от откриване на наследството, т.е. от смъртта на наследодателя.  С разрешение на министъра на финансите, чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти.

Законодателството предвижда специален режим относно земеделските земи.  Това са земи, които са предназначени за земеделско производство и отговарят на предвидени в закона изисквания.  Те могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица.  Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделските земи според тяхното предназначение, като е длъжен да спазва съответни екологични норми.  Чужди държави и чуждестранни юридически лица не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.  Чужди граждани могат да придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон, като са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да я прехвърлят, но могат да придобиват право на ползване върху такава земя, при определени в закона условия.
 

Юнайтед Консултинг, юли 1998.  Текстът е верен дотолкова, доколкото обобщава максимума познания, които имаме в този момент.  Той е написан като общо помагало, така че препоръчваме допитване до професионалисти преди да се предприеме някакво действие.