Българското право се основава на правните модели на други европейски страни и най-вече на тези на Франция, Германия, Италия и Белгия. След Втората Световна Война и инвазията на съветските войски в страната, въведените закони бяха силно повлияни от Съветския Съюз. Но въпреки това, повечето принципи на гражданско-правната система не бяха унищожени. След демократизацията от 1989 г., повечето закони, основани на база на съветската система, бяха отменени и заменени със законови норми, одобрени от Европейския Съюз.

Все още продължава процеса на хармонизиране на българската правна система с тази на ЕС. Голяма крачка към демократизацията е Конституцията от 1991 г., която установява принципите на един нов социален ред: върховенство на националните закони и международните спогодби, ратифицирани от Народното Събрание; разделение на властите и независимост на съдебната власт; уважаване на човешките права, включително правото на собственост; свободна стопанска инициатива и еднакво отношение към държавната и частната собственост; не-дискриминация на чуждестранните инвеститори, спрямо останалите.

Съдебната система в България е триинстанционна. В нейната структура функционират районни, окръжни, военни, апелативни съдилища, Върховен касационен и Върховен административен съд.

Районният съд действа само като първа инстанция. Той е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които по закон са подсъдни на друг съд. Окръжният съд може да функционира като първа и като втора инстанция. Като първа инстанция разглежда определени със закон категории граждански и наказателни дела, а като втора, въззивна инстанция – дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища. При окръжния съд могат да се създават граждански, търговски, наказателни и административни отделения.

На окръжните съдилища са приравнени военните съдилища. Те разглеждат като първа инстанция, определени със закон дела.

Апелативният съд действа само като втора инстанция, като разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район, както и други дела, възложени му със закон. Състои се от граждански, търговски и наказателни отделения.

Военно-апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища.

Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Той осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България. Състои се от гражданска, наказателна и военна колегия, които са разделени на отделения.

Върховният административен съд е висшата съдебна инстанция в административното правораздаване. Той е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на административните актове. Законът определя и група актове, които подлежат на обжалване само пред Върховния административен съд, за които той е единствена инстанция.